Във възход или в криза е турската икономика при Ердоган?

Разминаването е пълно: президентът Реджеп Ердоган смята, че турската икономика е във възход, но финансовите експерти са на друго мнение - те говорят за криза. Кой е прав?

И нямат край проблемите на турската лира: от месеци, даже години, турската валута бележи рекордни спадове. При това толкова, че финансовите пазари вече нямат доверие в турската икономика, пише Дойче веле.

Рейтинговите агенции виждат опасност от финансова криза и постоянно понижават бонитета на страната на Ердоган. За най-голямата сред тях - Муудис - държавните облигации на Турция са само хартийки.

А какво прави Ердоган? Той продължава да се държи като султан-автократ. Той игнорира напълно признаците на слабост и повтаря като мантра своята измислена истина: турската икономика била в "апогея си", а рейтинговите агенции бълвали "глупости". Затова Ердоган иска да си създаде собствена рейтингова агенция.

В края на миналата седмица турската лира достигна нов отрицателен рекорд спрямо еврото и долара: един долар се разменяше за над четири лири, а спрямо еврото курсът достигна 4,98 лири. Казано иначе: ако преди 10 години турската лира струваше 50 евроцента, преди 3 години курсът ѝ беше паднал до 35 евроцента, а днес се разменя само за 20 евроцента.

Последното обезценяване от миналата седмица до известна степен обаче не беше чисто турски проблем, защото финансовият свят наблюдаваше загрижено размяната на удари между САЩ и Китай. Страхът от евентуална търговска война отблъсква инвеститорите от рискови инвестиции, към които спада и турската лира.

Това даде основание на анализаторите от Комерцбанк да определят лирата като "горещ картоф". Преди всичко японските инвеститори се освобождават от позициите си в турски лири, твърди валутният експерт от консултанската фирма DNG Фатих Керестечи. Известно е, че много японци влагат парите си не в Япония, а в страни с по-високи лихви. От гледна точка на опасността от евентуална търговска война сега те изтеглят парите си.

Турция е затънала в дългове

Чемил Ертем, който е един от съветниците на Ердоган, гледа на нещата съвършено различно. Той дори се съмнява, че един долар се разменя за повече от 4 турски лири. "Говори се, че курсът е надхвърлил четири лири. Това не е вярно", заяви той за турската телевизия.

Факт е, че инфлацията в Турция е висока и представлява бреме за населението. Освен това страната живее доста над възможностите си и внася значително повече стоки, отколкото изнася. Ситуацията се усложни допълнително, тъй ката намаляха приходите от туризма, а вносът на петрол поскъпна след покачването на цените на световнитe пазари. Към това се прибавя и фактът, че петролните сделки се заплащат в долари. На всичкото отгоре Турция има огромни външни дългове и ако лихвите в САЩ, и не само, се покачат, страната ще бъде застрашена от икономически колапс.

Измисленият свят на Ердоган

Турция все по-трудно си намира пари на световните пазари. В момента това става при лихви от порядъка на 12-13 процента за заеми със срок на погасяване за десетки години. А това показва, че инвеститорите оценяват тези сделки като рискови.

За парите са важни само фактите, финансовите пазари не се интересуват от дипломация. И докато чуждите политици са длъжни да внимават какво и как да говорят с Турция, рейтинговите агенции казват всичко в прав текст. Муудис, например, критикува растящата ерозия на политическите институции, които забавят реформите. Анализаторите на агенцията посочват, че политиката е сложила ръка върху съдилищата и Централната банка, която би трябвало да се бори с високата инфлация, като вдигне лихвите. В измисления свят на Ердоган обаче това е точно обратното: турският президент вярва, че инфлацията може да бъде овладяна чрез намаляване на лихвите.

Парите продължават да текат

Ердоган обаче може да си позволи да мисли така. Защото от Европа продължават да текат пари към Анкара. Съвсем наскоро ЕК одобри отпускането на втори транш от 3 милиарда евро по споразумението за бежанците от 2016. Трите милиарда от първия транш вече са преведени. ЕС изрично подчертава, че тези пари не са предназначени за Турция, а за трите милиона бежанци.

Към това трябва да прибавим и т.нар. "предприсъединителни помощи". За периода от 2007 до 2020 година тази сума възлиза на девет милиарда евро. Затова и Ердоган повтори на срещата във Варна, че държи твърдо на присъединяването на Турция към ЕС. Той обаче не спомена малката сума от около 80 милиона евро, които му предостави ЕС за охрана на границите.

Журналистическо разследване на списание "Шпигел" и други европейски медии установи, че с тези пари, между другото, е била финансирана покупката на бронирани военни машини.